Емоциите са нещо, през което преминаваме ежедневно, сутрин от ставането, до заспиването вечер сме във вихъра на нашите емоции…Често са позитивни, често и са негативни – сутрешното бързане, шофиране в задръстване, НЕнамирането на парко място, този…. който ни засече..Всичко това са ежедневни емоции, които доста често, ако им се оставим, предопределят развоя на целият ни ден. Същото важи и за по-дълготрайните емоции, които могат да окажат трайно влияние върху развитието на живота ни – провалена връзка, провален проект в работата, провалено приятелство. Всички минаваме през трудни етапи, всички губим приятели, любими, всички се проваляме в дадени направления. Няма рецепта за това, как бързо да забравим неприятните усещания от това, че сме отхвърлени, от това че сме се провалили в дадено начинание. Не можем да водим пълноценен живот без негативни емоции и грешки, но важното е как ги възприемаме и способни ли сме да им позволим да предопределят те нашето бъдеще!
Всеки се справя с емоциите си по свой собствен начин, но не всеки си вади поука и може да гледа трезво на този тип състояния. Емоционалните ни катарзиси са полезни, тъгата и болката са полезни…те доста често са чистилището през което трябва да преминем, за да опознаем нови страни от собствения си характер и да открием сила, която не сме подозирали, че притежаваме. Но нашите грешки са нашите уроци и за това е важно е да използваме емоциите си ефективно – ако допуснете грешка, пострадате известно време за нея, накрая преодолеете това страдание, забравите за грешката и след известно време я допуснете отново, то значи нищо не сте разбрали от периода на страдание през който сте преминали, т.е. преминали сте неефективно през него. Това ни обрича на допускане на една и съща грешка отново и отново. Грешките са нашата пътеводна светлина. Грешим, страдаме, плащаме за грешките си…и когато това премине е време за анализ. Какво се случи, защо се случи, с какво допринесох аз за това да се случи по този начин и можех ли да го избегна? За да получим отговорите на тези въпроси, от съществено значение е да бъдем честни пред самите себе си а не да търсим оправдания в ситуация или друг човек. Търсете сметка сами на себе си. Не можем да контролираме емоциите и действията на другите, не можем да контролираме дадени ситуации, можем да контролираме единствено себе си и начинът по-който преминаваме и приемаме ситуациите. Животът е низ от обстоятелства, щастливи и не толкова щастливи, но също така е основно низ от нашите избори. Когато правим избор, трябва да сме готови да платим и цената за това което следва, както да понесем всички последствия произхождащи от нашите избори, били те с положителен или с отрицателен знак. Да уча или да не уча, да се развивам в дадена област или да приема че е прекалено трудно за мен, да отида на кино или вместо това да взема допълнителни уроци по език, танци или в каквото искате да се развивате. Това са избори при които последствията са логични – не учиш = не намираш развитие, пропиляваш свободното си време за безмислени дейности = задоволяваш се с посредствен живот. Пренебрегваш правилното хранене и движението = примиряваш се със шкембето и целулита. Всички имаме приятел или познат, който не е доволен от наднорменото си тегло, но минава с оправданието…гена ми е такъв, не мога да отслабна! Ами не, ти НЕ искаш да отслабнеш, това е твоят избор, да си хапнеш обилно на вечеря и да не се лишиш от десерт. Ние сме ясната визуализация на нашите избори. Когато сме наясно със себе си и можем да се анализираме правилно и съвсем честно, тогава можем да намираме сили да преминаваме ефективно през негативните емоции. Когато сме сгрешили и сме наранили или обидили някого, не можем да замажем просто с едно извинявай….Тази дума се развява като парцал напред назад, употребява се свободно, често без да се осъзнава каква тежест носи. Извинявай не е просто дума, извинявай е отговорност..пред човекът на когото я поднасяш и пред теб самия. За да кажеш извинявай, първо трябва да си осмислил действията си, да си ги осъзнал и да си наясно със себе си, че това няма да се повтори и чак тогава да я използваш! Когато човек се научи да носи отговорност за действията си, тогава ще се научи да контролира емоциите си, тогава ще може да управлява и съдбата си.
Понякога сме често емоционални поради начина по който другите ни възприемат. Дали ще открият слабото ни място, дали ще ни атакуват, дали ще разберат какви са страховете ни и ще се възползват от тях – напълно възможно е! Но, ако вие открито заявите своите слаби места и своите страхове пред себе си и започнете да работите в посока коригирането и преодоляването им, то тогава никой няма да може да ги използва срещу Вас като оръжие. Емоциите са чувство, което може да предопредели нашата съдба, за това емоционалната интелигентност е фактор, който е от съществено значение. Има доста интересна книга на тази тематика „Емоционалната интелигентност“ от Даниъл Голман. Дори да сме супер начетени и добри в математиката, ако не притежаваме емоционална интелигентност, която да ни помага да преминаваме през трудните моменти в живота, вероятността депресията да ни е честа спътница е доста голяма. Та, нашите емоции…могат да са както най-честният ни приятел, така могат да са и най-големият ни враг, от нас зависи как ще ги използваме и дали ние ще подчиним тях или те ще подчинят нас!
Кои са Вашите най-силни емоционални моменти и как се справяте с тях? Споделете в коментар, за да можем да обменяме полезен опит! Благодаря!
коментари