Социалните мрежи са вече част от ежедневието на голям процент от активното население. Дори се приема за странно, ако някой няма присъствие в тях. Подлага се на съмнение…хм, какво ли крие този човек? 😊 Аз не бих казала, че съм от хипер активните, но съм сравнително активна, оказа се в един момент и дори, че фб е единственото място в което съм съхранила голяма част от снимките си. Мисля, че това е едно от предимствата на този тип активности. Социалните мрежи ни дават много неща, както положителни, така и отрицателни – получаваме разнообразна информация, която обаче е важно да подлагаме на съмнение и е наивно да вярваме, че щом нещо е там, то е 100% истина. Получаваме забавление, получаваме и много излишна информация и клюки, но това вече всеки подбира сам за себе си, на какво да обърне внимание.
Но редом с това, получаваме и представата, че повечето наши виртуални приятели са супер щастливи, успешни, посещават готини места, заобиколени са от куп приятели. Често се случва, намирайки се в кофти период, да започнем да се сравняваме с тях и да си мислим: „ Аз съм пълен нещастник!“ Сравняваме епизодични кадри от техния живот с нашият кофти момент и засядаме в тежки мисли. Такива моменти, вярвам имаме повечето: „Ето, Мария от училище (името е напълно случайно избрано) се омъжи, има две деца, изглежда че има и прекрасен живот, прекрасен съпруг, а на всичко отгоре изглежда перфектно… а аз какво имам..куче (което много обичам, между другото), висок наем и килограми за сваляне! Май си пропилявам живота доста активно! „
От друга страна пък, въпросната Мария, вероятно гледа Вашия профил и си мисли: „Ето, свободна е от семейни ангажименти, ходи по партита, може да се вижда и излиза с когото си поиска и когато си поиска… а аз, нямам време за нищо и не помня кога беше последното ми парти!“
Говоря хипотетично, примерите могат да бъдат стотици. Обаче..няма модел по който да живеем живота си. Пътищата на всички ни са различни, всеки поема своята посока и понася своите трудности. Всеки има своите силни и слаби моменти, своите щастливи периоди и периоди на отчаяние и трудности. Щастието е нещо субективно – то е момент, то е резултат на нещо, което е ограничено във времето. „Ако си постоянно щастлив, то ти вероятно си луд!“..не знам кой го е казал, но няма как да съм по-съгласна с него!
Истината е, че ние сами ковем своето щастие, сами трябва да създаваме своите възможности. Не можем да мислим, че друг е отговорен за нас – родители, съпруг, деца. Ние сме тези, които трябва да се стремим да бъдем значими – на първо място за самите себе си и след това за всички останали. Дали ще учим, дали ще растем в кариерата, дали ще търсим себе си чрез различни хобита и т.н. – всеки сам трябва да намери своя начин и да спре да се вглежда в чуждите животи. Веднъж щом открием себе си и нещата, които ни доставят удоволствие, няма как чуждото щастие да бъде трън в очите ни.
Помислете какво искате от живота си, какво трябва да направите за да го постигнете и къде бихте били след 2 години ако започнете да действате още днес. И дали ако Ви спират страхове, притеснения или чуждо мнение, няма след 2 години да се намирате на същото място, гледайки чужди профили и чудейки се защо на мен не ми се случва нищо?!
Така че, социалните мрежи могат да бъдат капан но могат и да ни подействат като леко побутване! Стига да имаме правилния поглед върху нещата а не само да хейтваме – това е възможно най-безмисленото занимание в което се хабят безценни нерви и време, не си го причинявайте! Насочете ги към нещо градивно!
Получаваме това което даваме, така че ако искаме любов и добро отношение, може би трябва да започнем първо от себе си!
коментари